Емигрантите от моето време си остават донякъде „космополити без космос“, объркани и уморени сме от внезапния обрат, нямаме дори и сили да се зарадваме, камо ли да злорадстваме. Думите са на писателя Цветан Марангозов (1933-2021) и са по повод завръщането му в България през 1990 г. след 30-годишен престой в Германия. Днес се навършват 90 години от рождението му.

ПРЕКАРВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДЕТСТВОТО СИ В ГЕРМАНИЯ

Цветан Марангозов е роден на 3 октомври 1933 в София. Баща му е известният писател и архитект Николай Марангозов. Майка му е германка, с която баща му се запознава, докато учи архитектура и работи в Дрезден и Берлин през 1923-1931 година. 

Родителите му се разделят и той заминава с майка си в Германия, където живее в Дрезден до 10-ата си година. Тъй като тя е политически активна и няма време за него, го оставя при различни роднини и приятели, включително в детски дом в Берлин. Когато е 14-годишен, майка му го оставя окончателно в България и заминава за Западна Германия. 

ЗАПОЧВА ДА ПИШЕ РОМАНА „БЕЗРАЗЛИЧНИЯТ“ В ПЛОВДИВСКИЯ ЗАТВОР

В нощта срещу 1 януари 1951 г. Цветан Марангозов прави опит за бягство от България, но е заловен на гръцката граница. Тогава е на 17 години и не мисли много за последиците. В Пловдивския затвор  започва да пише романа си „Безразличният“ (1951-1956).  Първите му разкази и репортажи излизат през 1954 г., докато отбива военната си служба, във в. „Народна армия“, по-късно – в. сп. „Български воин“, „Наша родина“.  Кратки негови творби са публикувани в ежедневниците „Вечерни новини“ и „Труд“. В подлистник на „Вечерни новини“ (бр. 2197, 12 септeмври 1958 г.) е отпечатан разказът му „Урок по география“, в който учител по география, емигрант в Берлин,  заговаря за родината си пред добродушен немец в случаен ресторант и в крайна сметка решава да се върне „зад завесата“. Разказът е написан след първото пътуване на Цветан Марангозов до Берлин през 1957 г., където се среща с режисьора Веселин Бранев.  Разкази на Цветан Марангозов са отпечатани и в сп. „Пламък“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, в. „Вечерни новини“ и др. 

ПОЛУЧАВА ЗАБРАНА ДА ИЗДАВА

През 1959 г. в издателство „Български писател“ излиза цензурираният вариант на романа му „Безразличният“. Романът е откровена лична изповед и признание за Цветан Марангозов, изтъкано от личния опит на автора, с прототипи от неговото обкръжение. Той е подготвен години по-рано и основно редактиран, за да бъде приет за издаване. Романът е иззет от книжарниците след скандално обсъждане в Съюза  на българските писатели, на което тогавашните литературни критици пишат, че с него той „развращава младите“.  Отхвърлена е и първата му пиеса „Стъкленият остров“, готвена по сключен договор с Министерството на културата, а от него се иска да върне получения аванс.  

През есента на 1959 г. Цветан Марангозов е изпратен да пише репортаж в Девин и Тешел, почти до самата граница, която се е опитал да премине през 1951 г. Репортажът „Серпантини“ излиза в сп. Септември (кн. 1, 1960), след което окончателно му забраняват за издава.

ПИШЕ СЦЕНАРИИ В ГЕРМАНИЯ  

През 1960 г. Цветан Марангозов емигрира във Федерална република Германия, където живее и работи в продължение на 32 години.  В Германия той по свой избор се отказва от литературата. В Мюнхен, където живее, писателят пише сценарии под името Marran Gosov и композира музиката за игрални и късометражни филми, които са повече от 120, но в тях не може да говори на немски език за това, което е преживял в България.  „Понякога съм българска вълна и немска частица, понякога съм немска вълна и българска частица…”, казва по-късно писателят.  В Германия Цветан Марангозов пише и радио- и телевизионни пиеси, продуцент, автор на видеоконцепции.

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ И НОВИ КНИГИ

През 1990 г. той се завръща в България и за три години издава четири стихосбирки – „Децата на Русо“, „Биография на сянката“, „Маймуните на радостта“, „Стъмва се  - съмва се“. По този повод в интервю през 1993 г. той споделя: „Че издадох за кратко време четири книги ми е малко стеснително, но аз не можех да публикувам през тези три десетилетия. Писал съм за себе си – като един вид сгъстено мислене, без и най-малката надежда, че един ден ще мога да се завърна в старата родина. Емигрантите от моето време си остават донякъде „космополити без космос“, объркани и уморени сме от внезапния обрат, нямаме дори и сили да се зарадваме, камо ли да злорадстваме. Изгубихме чувството за принадлежност, забравихме да плачем, смеем се озъбено. Естествено, обичаме българската поезия, възхищаваме се на красивите българки, но всичко дойде някак много късно. Българският език беше езикът на съзнателното ми съществуване  - от 1943 г. до 1960 г. На този език написах като младеж първите си разкази и романа „Безразличният“ – това не се забравя. “ През 2000 г. романът „Безразличният“ е издаден за втори път след завръщането му в България по инициатива на Виктор Пасков. Издателство „Христо Ботев“ го издава за три седмици. По този повод Цветан Марангозов отново го прочита за първи път след 35 години и е изненадан от актуалното му звучене. 

Той активно участва в българския литературен живот: публикува поезия и интервюта във в. „Век 21“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, сп. „Нов Златорог“, „Пламък“, „Септември“, „Орфей“ „Мост“, „Глас“ и др. В поемата „Биография на сянката“, излязла през 1991 г., Цветан Марангозов се опитва да подреди впечатленията си от завръщането си  в България. Публикува още книгите „Градината на епилога“ (2008), „Травматургия“ (2011), „Непредвидимо минало“ (2013) и др.

„ГЪБАТА ИЛИ ОБРАТНОТО НА ОБРАТНОТО“  - ФИЛМЪТ ЗА ГЕОРГИ МАРКОВ

На 8 март 1995 г. Цветан Марангозов представя в Столичната библиотека филмът „Гъбата или обратното на обратното“, посветен на Георги Марков.  „Случаят „Георги Марков“ за мен е повод да направя портрет на своето поколение – дезориентирано, без етична координатна система. Ние не знаехме кое е добро и кое е зло – никой не ни научи, затова станахме скептици, безбожници, циници", казва Цветан Марангозов  преди премиерата на филма. Той написва монолога и го заснема през декември 1994 г., а на 8 октомври 1996 г. на сцената на Камерната зала 2 в Народния театър „Иван Вазов“ е премиерата на монодрамата му „Гъбата или обратното на обратното“, работа на френския режисьор Клод Бонен с участието на актьора Стоян Алексиев.  Тази му пиеса е публикувана за първи път под заглавието „Аз убих Георги Марков“ през 1995 г. във в. „Литературен форум“.  След това излиза и пиесата му „Усмивката на страха“, в която също е посветена на емигрантската тема. 

На въпроса кое е творческото му кредо Цветан Марангозов отговаря: „Пиша и ще престана да пиша, едва когато намеря за това най-малката причина.“

Цветан Марангозов умира на 12 януари 2021 г. на 87-годишна възраст в къщата си в с. Полковник Серафимово до Смолян.

/ ГН

/МГ/отдел „Справочна“